Накратко: Данъкът върху доходите е данъкът, който физическите лица плащат върху заплатата, хонорарите, наема и другите си доходи; при заплата работодателят го удържа всеки месец, а окончателно се смята за годината.
Обяснено просто: Сметката е в четири стъпки: събираш доходите за годината, приспадаш признатите разходи и облекченията, прилагаш ставката и вадиш вече удържания данък. Остатъкът е за довнасяне или за връщане. Доход е не само заплатата — и наемът, хонорарът, продажбата на имот.
Пример: Годишна заплата 12 000 € облагаем доход, удържани 1 200 € данък, без други доходи и облекчения. За довнасяне — 0 €. Ако има облекчение за дете, основата намалява и част от данъка се връща.
Пример: България — ставката е 10 % върху общата годишна данъчна основа (ЗДДФЛ, чл. 48, ал. 1); за доходите от дейност като едноличен търговец — 15 % (чл. 48, ал. 2). При заплата основата е брутото минус осигуровките на служителя (чл. 42). Данъкът се събира от НАП.
Внимавай: „Работодателят урежда всичко“ важи само ако нямаш други доходи и облекчения.
Източник: НАП — данък върху доходите: https://nra.bg/wps/portal/nra/taxes/godishen-danak-varhu-dohdite · ЗДДФЛ: https://lex.bg/laws/ldoc/2135538631