Накратко: Нормативно признатите разходи са определен от закона процент от дохода, който се приспада, без да доказваш реални разходи, преди да се изчисли данъкът върху хонорар или доход от свободна професия.
Обяснено просто: Законът приема, че за да спечелиш хонорар, си имал разходи — и ги признава с фиксиран процент. Ако реалните ти разходи са по-малки, печелиш; ако са по-големи, не можеш да приспаднеш повече. Процентът зависи от вида на дохода.
Пример: Хонорар 1 000 € по граждански договор при 25 % признати разходи: облагаемият доход е 750 €. Ако от хонорара не се дължат осигуровки, данъкът при 10 % е 75 €.
Пример: България — ЗДДФЛ, чл. 29, ал. 1: 25 % за свободна професия и извънтрудови правоотношения; 40 % за авторски и лицензионни възнаграждения, за занаят без патентен данък и за адвокати и нотариуси; 60 % за регистрирани земеделски стопани с непреработена продукция. Важат само за лица, които не са търговци; документирани реални разходи по този член не се признават.
Внимавай: Едноличният търговец се облага по друг ред (15 % върху печалбата).
Източник: ЗДДФЛ, чл. 29: https://lex.bg/laws/ldoc/2135538631 · НАП: https://nra.bg