Накратко: ДДС е косвен данък, включен в цената на повечето стоки и услуги: плаща го крайният купувач, а търговецът, регистриран по ДДС, го събира и внася в бюджета.
Обяснено просто: Не плащаш ДДС директно на държавата — той е вътре в цената на щанда. Затова и човек, който не работи, плаща данъци всеки път, когато пазарува. За бизнеса ДДС не е печалба: събраното се внася. Затова цената се смята и с ДДС, и без ДДС.
Пример: Услуга струва 100 € без ДДС. При ставка 20 % клиентът плаща 120 €, а търговецът внася 20 € (минус ДДС, който сам е платил на доставчиците си).
Пример: България — стандартната ставка е 20 % (ЗДДС, чл. 66); намалената 9 % е уредена в чл. 66а (според НАП — за хотелско настаняване, книги, вестници и списания, храни и пелени за бебета); нулевата — в чл. 66б.
Внимавай: Бартерът също е облагаема доставка по ЗДДС.
Източник: НАП — „ДДС в България“: https://nra.bg/wps/portal/nra/taxes/dds-v-balgariya