Накратко: Банката на времето е общностна система, в която хората разменят услуги срещу часове: един час труд е равен на един час труд, каквато и да е услугата.
Обяснено просто: Идеята е на американския юрист Едгар Кан (1980-те). Тя дава стойност на хора, които имат време и умения, но малко пари — възрастни, безработни, ученици — и гради доверие и връзки. Слабите страни: часовете не се обменят лесно с евро, системата трудно расте и има нужда от координатор и ясни правила, иначе бързо се разпада.
Пример: Мария помага един час на съседка с покупките и получава един час в регистъра. После го ползва за час урок по математика за сина си — урок, който иначе би платила измислени 20 €.
Внимавай: Банката на времето не е безплатна — струва време и организация. Ако редовно работиш срещу „кредити“ или „точки“, това може да е доход с данъчни последици; провери в НАП.
Източник: Edgar Cahn, No More Throw-Away People (2000) и https://timebanks.org