Накратко: Трудовият договор е писмено споразумение, с което работодателят наема служител на определена длъжност срещу заплата, работно време, платен отпуск и осигуряване, внасяно чрез работодателя.
Обяснено просто: По трудов договор продаваш работното си време, а рискът е на работодателя. Получаваш отпуск, предизвестие, болнични и осигуровки. Преди да подпишеш, провери: длъжност, място, основна заплата и добавки, кога се плаща, отпуск, срок и предизвестие. Решава не заглавието на документа, а реалните отношения.
Пример: Иво работи всеки ден от 9 до 18 ч. по указания на шефа си, но има „граждански договор“. По същество това е трудово правоотношение.
Пример: България — договорът се сключва писмено и преди постъпването на работа (КТ, чл. 61–62); работодателят го вписва в регистъра на заетостта към НАП в тридневен срок (чл. 62, ал. 3) и не допуска служителя до работа, преди да му даде екземпляр (чл. 63). Срочният договор е до 3 години (чл. 68).
Внимавай: Уговорката „на думи“ работи, докато всички са доволни; при спор важи писаното.
Източник: Кодекс на труда: https://www.lex.bg/laws/ldoc/1594373121 · МТСП — „Възникване на трудово правоотношение“: https://www.mlsp.government.bg/trudovo-pravootnoshenie-vznikvane