Накратко: Пълномощното е документ, с който упълномощаваш друг човек да извършва определени действия от твое име — например в банка, пред институция или при сделка.
Обяснено просто: Понякога не можеш да свършиш нещо сам — болен си, далече си или ти трябва помощ. С пълномощно близък човек действа вместо теб, в границите, които си записал. Пълномощното е правилният начин за достъп — не споделената парола или ПИН.
Пример: Баба Вера е в болница, а ѝ трябва справка от Централния кредитен регистър в БНБ. Справката се издава лично или на упълномощено лице с нотариално пълномощно — затова Вера упълномощава дъщеря си пред нотариус и тя получава справката вместо нея.
Внимавай: Не давай пароли, ПИН-ове и кодове за банкови приложения на никого — дори на близки. За договори с особена форма и пълномощното трябва да е в същата форма.
Пример: България — Едно лице може да представлява друго „по волята на представлявания“; за договори с особена форма (напр. нотариална) упълномощаването трябва да е в същата форма (Закон за задълженията и договорите, чл. 36–37).
Източник: Закон за задълженията и договорите, чл. 36–37 (действащият текст — на lex.bg) · Нотариална камара на Република България — https://www.notary-chamber.bg