Дигиталните финанси и сигурността

🧔 Възрастен Законът (PSD2, чл. 4) определя две услуги на трети доставчици ✔: услуга по иницииране на плащане — „услуга за иницииране на платежно нареждане по искане на ползвателя във връзка с платежна сметка, водена при друг доставчик“ (т. 15), и услуга по информация за сметки — „онлайн услуга за предоставяне на консолидирана информация за една или повече платежни сметки“ при други доставчици (т. 16). Преди да им се довериш, провери дали доставчикът е лицензиран/регистриран (компетенции 406, 409) — регистрите са при БНБ — публични регистри на платежните институции, дружествата за електронни пари и доставчиците на информация за сметки по чл. 19 ЗПУПС ✔ (bnb.bg, „Регистри по ЗПУПС“, отворено 21.10.2026) — и ЕБО — централен регистър по чл. 15 от PSD2, свободно достъпен ✔ (eba.europa.eu). Рамката очаква да знаеш и че някои дигитални продукти са по-рискови, защото са по-малко регулирани (370) ✔.

Мит → истина

• Мит: „Дигиталното е по-малко сигурно от кесията.“
• Истина: различно е. Кражбата на кесия се вижда веднага, кражбата на парола — не. Затова дигиталното иска навици (глава 9) и има допълнителни защити.

Кой печели? Този, който знае къде са ключовете му.

→ Продължи при източника

• Директива (ЕС) 2015/2366: http://data.europa.eu/eli/dir/2015/2366/oj ✔
• БНБ — Регистри по ЗПУПС: https://www.bnb.bg/RegistersAndServices/RSPIPublicRegisters/index.htm ✔ (отворено 21.10.2026)

🧔 Възрастен Трите вида доказателство, на които стъпва цялата дигитална сигурност: знание (парола, ПИН), притежание (телефон, карта, физически ключ), присъщност (отпечатък, лице). Слабости:

• SMS кодът е „притежание“ на номера, не на телефона — номерът може да се прехвърли (SIM swap, глава 5). ENISA съветва: ако имаш избор, ползвай ключ за достъп (passkey), физически ключ или приложение-удостоверител — те по принцип са по-сигурни от код по SMS ✔ (ENISA, „Cyber Hygiene“, отворено 21.10.2026).
• Биометрията не е тайна и не се сменя като парола; тя отключва устройството, а ПИН остава резервен вход.
• Резервните кодове за възстановяване се пазят на хартия — те са „ключът от ключа“.

🏗 Бизнес/Организация Споделената парола не оставя следа и не се отнема, когато човек си тръгне. Лични достъпи, роли и втори фактор за всички, които стигат до банката на фирмата.

Мит → истина

• Мит: „Не съм важен — няма да хакнат моя акаунт.“
• Истина: автоматични програми изпробват милиони изтекли пароли. Опасна е не важността ти, а повторената парола.

Кой печели? Този, който има поне две различни ключалки.

→ Продължи при източника

• ENISA — Cyber Hygiene (дълги уникални пароли, мениджър на пароли, ключове за достъп, приложение-удостоверител): https://www.enisa.europa.eu/topics/cyber-hygiene ✔ (отворено 21.10.2026)

🧔 Възрастен Определение (PSD2, чл. 4, т. 30) ✔: „силно удостоверяване на клиента“ е „удостоверяване, основано на използването на два или повече елемента, категоризирани като знание, притежание и присъщност, които са независими, така че нарушаването на един не компрометира надеждността на останалите, и е проектирано така, че да защитава поверителността на данните за удостоверяване“.

Кога се изисква (чл. 97, пар. 1) ✔: когато платецът „а) осъществява достъп до платежната си сметка онлайн; б) инициира електронна платежна операция; в) извършва действие по дистанционен канал, което може да доведе до риск от измама или други злоупотреби“. При дистанционни плащания удостоверяването включва елементи, които „динамично свързват операцията с конкретна сума и конкретен получател“ (пар. 2) ✔. Затова кодът важи само за това плащане — чети сумата и получателя, преди да потвърдиш.

В България: ЗПУПС, чл. 100, ал. 1 — доставчиците „прилагат задълбочено установяване на идентичността на платеца“ в същите три случая ✔ (действащ текст на lex.bg, отворено 21.10.2026).

Техническите изисквания (Делегиран регламент (ЕС) 2018/389) ✔: кодът се приема само веднъж (чл. 4, пар. 1); от него не може да се изведе друг елемент (чл. 4, пар. 2). Банката може (не е длъжна) да ползва изключения: безконтактно плащане до 50 € на операция и натрупано до 150 € или до пет поредни плащания (чл. 11); преглед на баланс/движения за 90 дни (чл. 10); „доверени получатели“, чийто списък се създава със силно удостоверяване (чл. 13). (✔ сверено с консолидирания текст към 25.07.2023: чл. 11 — 50 €, 150 €, пет плащания; чл. 10 — 90 дни и повторно удостоверяване след 180 дни; по-късни изменения не са търсени.)

Какво означава за теб: ако банката не изисква силно удостоверяване там, където законът го изисква, платецът не понася загуби, освен ако не е действал с цел измама (PSD2, чл. 74, пар. 2; ЗПУПС, чл. 80, ал. 4) ✔.

Мит → истина

• Мит: „Втората стъпка е излишно неудобство.“
• Истина: неудобството е цената един откраднат секрет да не стига. Кодът е твоето „да“ за конкретно плащане — никога не се споделя.

Кой печели? Ти — когато откраднатата парола сама не вдига парите.

→ Продължи при източника

• PSD2: http://data.europa.eu/eli/dir/2015/2366/oj ✔ · Регламент 2018/389: http://data.europa.eu/eli/reg_del/2018/389/oj ✔ · ЗПУПС: https://lex.bg/laws/ldoc/2137182267 ✔ (отворено 21.10.2026)

🧔 Възрастен Регламент (ЕС) 2024/886 изменя Регламент (ЕС) № 260/2012 и вмъква нови чл. 5a, 5b, 5c и 5d (в текста: 5а–5г) ✔.

• Определение (чл. 2, т. 1а): незабавен превод е „кредитен превод, който се изпълнява веднага, 24 часа в денонощието и всеки календарен ден“.
• Предлагане (чл. 5а, пар. 1): доставчиците, които предлагат кредитни преводи, предлагат на всички ползватели и изпращане, и получаване на незабавни преводи.
• 10 секунди (чл. 5а, пар. 4, б. „в“; пар. 5): сумата трябва да е на разположение на получателя в рамките на 10 секунди; ако потвърждение не пристигне, доставчикът на платеца незабавно възстановява сметката.
• Лимит по твой избор (чл. 5а, пар. 6): по искане банката е длъжна да ти предложи максимална сума за незабавни преводи — на ден или на операция; надвишаващо нареждане не се изпълнява. Ефикасна защита срещу бързо източване.
• Цена (чл. 5б): таксите за незабавен превод не могат да са по-високи от тези за обикновен; проверката на получателя е безплатна.
• Проверка на получателя (чл. 5в, пар. 1, б. „а“): услугата се извършва „незабавно след като платецът предостави съответната информация за получателя и преди да му бъде предложена възможността да разреши кредитния превод“. При несъвпадение банката уведомява платеца, че разрешаването „може да доведе до прехвърляне на средствата към платежна сметка, която не се държи от посочения от платеца получател“; при почти съвпадение му показва името към IBAN. За фирми е възможна проверка и по данъчен номер, европейски идентификатор или LEI (б. „б“).
• Последици (пар. 7–8): банката те информира за последствията от игнориране на предупреждението. Ако не е направила проверката и преводът е изпратен погрешно — платецът получава сумата обратно без забавяне; ако е направила проверката, а ти потвърдиш въпреки предупреждението — банката не отговаря за превода към грешен получател.

От кога: за доставчици в държава с евро — получаване на незабавни преводи 9.01.2025, изпращане и проверка на получателя 9.10.2025; за държави извън еврото — 9.01.2027 (получаване) и 9.07.2027 (изпращане, проверка); платежните институции и институциите за електронни пари в еврозоната — 9.04.2027 ✔ (чл. 5а, 5б, 5в от изменения Регламент 260/2012). България е в еврозоната от 01.01.2026, т.е. преди 9.04.2027, и важи новият чл. 16, пар. 9 на Регламент 260/2012 (добавен от 2024/886, чл. 1, т. 5): доставчиците там спазват чл. 5а–5в „в рамките на една година“ от въвеждането на еврото, но не по-късно от датите за държавите извън еврото и не са длъжни по-рано от датите за еврозоната. БНБ потвърждава: доставчиците на платежни услуги в България са задължени да предлагат изпращане и получаване на незабавни преводи в евро и проверка на получателя от 1 януари 2027 г. ✔ (БНБ, „Единна зона за плащания в евро (SEPA)“ — често задавани въпроси, отворено 21.10.2026). Много банки може да са ги въвели по-рано; провери при своята.

🏗 Бизнес/Организация „Смяна на IBAN“ по имейл (писмо „от доставчик“ с нова сметка) е схема срещу служителите, които плащат. Проверката на получателя и обратно обаждане на известен номер при всяка смяна на сметка са най-евтината защита. Фирмите могат да изключат проверката при пакетни плащания (чл. 5в, пар. 6) ✔ — с ясно решение, не по подразбиране.

Мит → истина

• Мит: „Щом банката не ме предупреди, получателят е честен.“
• Истина: проверката сравнява име и IBAN, не намеренията. Проверявай и кого, и защо плащаш (Модул 17).

Кой печели? Този, който се спре за секунда пред предупреждението.

→ Продължи при източника

• Регламент (ЕС) 2024/886: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/886/oj ✔
• БНБ — въпроси и отговори за SEPA: https://www.bnb.bg/aboutus/aufaq/CONTR_SEPA_FAQ ✔ (отворено 21.10.2026)

🧔 Възрастен Модул 17 описва измамите като разкази; тук са техническите им точки на проникване:

Формулата на рамката ✔: говори само с проверени представители на институцията (519), проучи съобщението (518), бъди уверен да го поставиш под въпрос (520).

Какво показват данните ✔: ENISA, доклад за финансовия сектор (януари 2023 – юни 2024) — при атаките чрез социално инженерство (фишинг, смишинг, вишинг) най-често целта са физическите лица (38 % от случаите), а измамниците най-често се представят за банки (36 %); сред новите заплахи докладът посочва и зловреден софтуер, който прави дийпфейк видеа от откраднати данни за лицево разпознаване (ENISA, „Threat Landscape: Finance Sector“, отворено 21.10.2026). Европол, IOCTA 2025 („Steal, deal and repeat“, 12.06.2025) — отбелязва ръст в използването на генеративен ИИ, включително големи езикови модели, за засилване на атаките чрез социално инженерство (Европол, годишен отчет за дейността 2025, отворено 21.10.2026).

Мит → истина

• Мит: „Измамата личи по грешките в езика.“
• Истина: днес съобщенията могат да са безупречни. Знакът е натискът — бързане, тайна, пари, код.

Кой печели? Този, който проверява по независим канал.

→ Продължи при източника

• ENISA, Threat Landscape: Finance Sector (януари 2023 – юни 2024): https://www.enisa.europa.eu/sites/default/files/2025-02/Finance%20TL%202024_Final.pdf ✔ (прочетен, 21.10.2026)
• Европол — IOCTA 2025: https://www.europol.europa.eu/publication-events/main-reports/steal-deal-and-repeat-how-cybercriminals-trade-and-exploit-your-data ✔ (страницата на доклада; резюмето е сверено с годишния отчет на Европол за 2025 г.)

🧔 Възрастен Твоето задължение (PSD2, чл. 69; ЗПУПС, чл. 75) ✔: да уведомиш доставчика „без неоснователно забавяне“, щом узнаеш за загуба, кражба, незаконно присвояване или неразрешено използване на платежния инструмент, и да „предприемеш всички разумни стъпки“ за запазване на персонализираните си средства за сигурност.

Задълженията на банката (чл. 70, пар. 1) ✔: да осигури средства за уведомяване по всяко време, безплатно, и да спре всяка употреба на инструмента след уведомяването. Ако не осигури такива средства — платецът не носи загуби, освен при измама (чл. 74, пар. 3); след уведомяването платецът не понася последици от по-нататъшно използване, освен ако не е действал с цел измама.

Срок за уведомяване (PSD2, чл. 71, пар. 1; ЗПУПС, чл. 77, ал. 1) ✔: коригиране на неразрешена или неточно изпълнена операция се получава само ако уведомиш „без неоснователно забавяне“ и не по-късно от 13 месеца от датата на задължаване на сметката.

Връщане на парите (PSD2, чл. 73, пар. 1; ЗПУПС, чл. 79, ал. 1) ✔: при неразрешена операция банката ти „възстановява незабавно сумата и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден“ след като е забелязала или е била уведомена — освен ако има основателни съмнения за измама и уведоми органите.

Колко можеш да понесеш (PSD2, чл. 74, пар. 1; ЗПУПС, чл. 80, ал. 1) ✔: при загубен, откраднат или незаконно присвоен инструмент — не повече от 50 евро (в ЗПУПС от 01.01.2026 г.). Ограничението не важи, ако платецът е действал с цел измама или е нарушил задълженията си умишлено или поради груба небрежност — тогава носи цялата вреда. Тежестта на доказване е върху банката: записаното използване на инструмента „само по себе си не е непременно достатъчно“ да докаже оторизация или груба небрежност (PSD2, чл. 72, пар. 2) ✔.

Граница на тези правила: те са за неразрешени операции. Ако самият ти, убеден от измамник, си потвърдил превода, дали е „неразрешена“ е спорно и зависи от обстоятелствата. Затова: действай веднага, поискай писмено становище, подай жалба, съдействай на органите. Правилата се променят — Регламентът за платежните услуги (PSR) и Директива PSD3 са договорени политически между Парламента и Съвета на 27.11.2025 г.; по споразумението, ако измамник се представи за служител на доставчика и те подлъже да одобриш плащане, доставчикът трябва да възстанови цялата сума, при условие че си подал сигнал в полицията и си уведомил доставчика. Текстът още трябва да бъде приет формално от Парламента и Съвета, преди да влезе в сила ✔ (Европейски парламент, прессъобщение от 27.11.2025 и „Legislative Train“, актуализация 20.09.2026, отворени 21.10.2026). Докато не влезе в сила, това правило не важи.

Къде (допълва Модул 17, гл. 8): първо банката; за престъпление — сигнал в полицията (МВР); киберпрестъпленията са в обхвата на ГДБОП, направление „Киберпрестъпност“ (https://www.cybercrime.bg ✔, сайтът е отворен 21.10.2026); за спор с доставчика — жалба към него, после Помирителната комисия за платежни спорове към КЗП (безплатна, писмена, необвързваща; изисква предварителен опит за уреждане с доставчика) ✔ (ЕК, consumer-redress.ec.europa.eu); жалба или сигнал може да се подаде и до БНБ, която упражнява надзор над доставчиците на платежни услуги и предприема мерки „служебно или въз основа на жалба или сигнал от ползвател“ ✔ (ЗПУПС, чл. 167, ал. 1 и 2, lex.bg, отворено 21.10.2026); за лични данни — КЗЛД (глава 7). Подавай сигнал и когато не си жертва (535).

Мит → истина

• Мит: „Сам потвърдих — нищо не мога да направя.“
• Истина: затова времето и документите са важни; понякога парите се блокират при получателя и схемата спира.

Кой печели? Този, който действа през първия час.

→ Продължи при източника

• ЗПУПС: https://lex.bg/laws/ldoc/2137182267 ✔ (отворено 21.10.2026) · КЗП: https://kzp.bg ✔ (Модул 17)

🧔 Възрастен Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR) ✔:

• Чл. 4, т. 1: лични данни са „всяка информация, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентифициране физическо лице“, включително „онлайн идентификатор“.
• Чл. 5, пар. 1, б. „в“ — минимум данни: данните са „подходящи, свързани със и ограничени до необходимото“ за целите.
• Чл. 15 — достъп: право на потвърждение дали се обработват данни за теб и на достъп до тях.
• Чл. 17 — изтриване: „без ненужно забавяне“, когато данните вече не са необходими за целите, за които са събрани, и при другите основания.
• Чл. 20 — преносимост: данните, които си предоставил, „в структуриран, широко използван и пригоден за машинно четене формат“ и право да ги прехвърлиш на друг администратор.
• Чл. 21 — възражение: по причини, свързани с твоето положение; срещу директен маркетинг — по всяко време.
• Чл. 7, пар. 3 — оттегляне на съгласие: „по всяко време“; оттеглянето е „толкова лесно, колкото и даването“.
• Чл. 12, пар. 3 — срок: отговор „без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец“ (удължаем с още два при сложност).
• Чл. 77, пар. 1 — жалба: „всеки субект на данни има право да подаде жалба до надзорен орган“; чл. 82 — право на обезщетение за вреди.
• Чл. 33–34 — нарушение на сигурността: администраторът уведомява надзорния орган „без ненужно забавяне и, когато е осъществимо, не по-късно от 72 часа“, а субекта — когато рискът е висок.

Органът в България: Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров“ № 2; жалби и сигнали по ЗЗЛД — https://cpdp.bg ✔.

Отворено банкиране и съгласия (PSD2, чл. 66–67) ✔: доставчикът на услуга по информация за сметки „предоставя услуги само въз основа на изричното съгласие на ползвателя“ (чл. 67, пар. 2, б. „а“); при иницииране на плащане платецът дава изрично съгласие (чл. 66, пар. 2). Практика: (1) знай кои приложения имат достъп; (2) оттегляй разрешенията, които не ползваш (430); (3) не давай парола за банкиране на трето приложение — достъпът минава по каналите на банката. Къде се виждат и оттеглят — питай банката си; начинът е различен при различните банки. Рамката добавя: доставчиците могат да съхраняват профил за персонализиране на оферти (424) и съхраняването на финансови документи онлайн има последици за сигурността (423) ✔.

Мит → истина

• Мит: „Съгласието е бутон, който никой не чете.“
• Истина: това е договор за данните ти. Можеш да го оттеглиш и трябва да е толкова лесно, колкото е било да го дадеш.

Кой печели? Този, който знае кои врати е отворил — и затваря неизползваните.

→ Продължи при източника

• КЗЛД: https://cpdp.bg ✔ · GDPR: http://data.europa.eu/eli/reg/2016/679/oj ✔

🧔 Възрастен

🧔 Възрастен — контролен списък Всеки ден: не въвеждам данни от линк · не споделям кодове · чета сумата и получателя преди да потвърдя (гл. 3) · предупреждение „името не съвпада“ спира превода (гл. 4). Всеки месец: преглеждам движенията; непознато → банката още днес · обновявам телефона · преглеждам кои приложения имат достъп до данните ми (гл. 7) · проверявам лимитите на картата и на незабавните преводи. Всяка година: сменям паролата на банковия акаунт и пощата · резервните кодове са на хартия на сигурно място · контактният телефон при банката е актуален · трия неизползвани акаунти · имам резервно копие на важните документи. Ако нещо стане: Спри · Блокирай · Кажи · Запази (гл. 6).

🏗 Бизнес/Организация Лични достъпи и роли · втори фактор за всички · два подписа над определен праг · обратно обаждане при смяна на сметка · годишно обучение · написан план „какво правим при инцидент“.

Мит → истина

• Мит: „Сигурността е работа на банката.“
• Истина: банката носи големи задължения (гл. 3, 6), а ключът е у теб. Най-евтината част от сигурността е твоята.

Кой печели? Този, който прави малката проверка всеки месец вместо голямата поправка веднъж.

→ Продължи при източника

• ENISA — Cyber Hygiene: https://www.enisa.europa.eu/topics/cyber-hygiene ✔ · ЕЦБ — цифровото евро: https://www.ecb.europa.eu/euro/digital_euro/html/index.en.html ✔ (отворени 21.10.2026)

🧔 Възрастен Какво казва правото (накратко):

• Пряк призив към децата е забранен. Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики, приложение I, т. 28 — винаги нелоялна е практиката „включване в реклама на директно увещаване на деца да закупят рекламираните продукти или убеждаване на техните родители или други възрастни да закупят рекламираните продукти за тях“ ✔. Бутон „Купи сега!“, насочен към дете в игра, попада в тази логика.
• Тъмни модели. Регламентът за цифровите услуги (Регламент (ЕС) 2022/2065, чл. 25) забранява онлайн платформите да проектират интерфейса си така, че да подвеждат или манипулират ползвателите; сред примерите са повтарящото се искане за избор, който вече е направен, и отказ от услуга, по-труден от абонирането ✔.
• Виртуалните валути в игрите. Мрежата на националните органи за защита на потребителите в ЕС (мрежата CPC) прие през март 2025 г. „Ключови принципи за виртуалните валути в игрите“. Европейската комисия ги описва така: ясни цени и предварителна информация; без практики, които скриват цената на съдържанието; без задължаване да се купува виртуална валута; спазване на правото на отказ; зачитане на уязвимостта на потребителите, особено на децата ✔ (страница на ЕК, 3.06.2025). Принципите не са нов закон: мрежата CPC ги описва като неизчерпателни принципи, по които търговците да спазват действащото европейско потребителско право — като правно основание посочва Директивата за нелоялните търговски практики и Директивата за правата на потребителите ✔. Принцип 1 изисква цената на виртуалната валута и на съдържанието, купувано с нея, да се показва ясно и в истински пари ✔ (CPC, „Key Principles on In-game Virtual Currencies“, 21.03.2025, отворено 21.10.2026).
• Хазартът е за пълнолетни. НАП има страница „Родителски контрол“ за това децата да нямат достъп до хазартни игри ✔ (nra.bg). В България законът не допуска лица под 18 години в игралните зали и казината и забранява продажбата на лотарийни билети на ненавършили 18 години ✔ (Закон за хазарта, чл. 45, ал. 2 и чл. 9, ал. 11, lex.bg, отворено 21.10.2026). Платените кутии с награди — плащаш, без да знаеш какво ще получиш — стъпват на същата случайност; у дома най-простото правило е: не с пари на дете.

Как се урежда у дома, без война:

1. Изключете запаметената карта в устройството и в играта. Покупката с потвърждение е най-простата спирачка.
2. Използвайте предплатена сума — ваучер, детска сметка или предплатена карта с лимит (Модул 26, Модул 21 гл. 8). Когато свърши, свършва.
3. Прегледайте извлечението — покупките в игри са малки и много; заедно правят месеца.
4. Говорете за чувството, не само за сумата: „Какво искаше да получиш с това? Получи ли го?“

Ако дете е купило без разрешение: спокойно. Съберете датите и сумите, свържете се с доставчика на играта или с магазина за приложения и поискайте връщане; ако е платено с карта — и с банката (Модул 21 гл. 5). При спор с търговец — Комисията за защита на потребителите (kzp.bg). Връщането не е гарантирано и зависи от условията на доставчика.

Мит → истина

• Мит: „Безплатната игра е безплатна.“
• Истина: плаща се с време, с внимание и понякога с много малки покупки. Безплатно е, когато ти решаваш колко даваш.
• Мит: „Тази кутия ще ми падне — вече съм близо.“
• Истина: всяко теглене е ново. Предишните не те „доближават“, освен ако правилата изрично не го казват.

Кой печели? Производителят — от времето ти, от вниманието ти и от многото малки покупки. Ти — когато предварително знаеш колко време и колко евро даваш на играта и се радваш на всяка минута.

Пример (измислен): Мира, 12 г., иска костюм за героя си. Струва 450 жетона, а най-малкият пакет е 500 жетона за 4,99 €. С „очилата за евро“ вижда: костюмът ѝ излиза 4,99 €, а остават 50 жетона, които сами по себе си не стигат за нищо. Решава да го купи от джобните си след една седмица — ако още го иска. Не го иска.

Стъпка в Pecuvo: в портфейла създай кошница „Игри и приложения“ с месечен лимит (може и 0 €). Всяка покупка влиза там. Веднъж месечно — пет минути заедно: какво купихме и радва ли ни още.

→ Продължи при източника

• Директива 2005/29/ЕО (нелоялни търговски практики), приложение I: http://data.europa.eu/eli/dir/2005/29/oj ✔
• Регламент (ЕС) 2022/2065 (цифрови услуги), чл. 25 и 28: http://data.europa.eu/eli/reg/2022/2065/oj ✔
• Европейска комисия — ключовите принципи на мрежата CPC за виртуалните валути в игрите: https://commission.europa.eu/news-and-media/news/european-commission-hosts-stakeholders-talks-application-cpc-networks-key-principles-games-virtual-2025-06-03_en ✔
• НАП — „Родителски контрол“: https://nra.bg/wps/portal/nra/gambling/responsible.gambling/Roditelski-kontrol ✔ (страницата е намерена при търсене; текстът не е прочетен изцяло)

Рамка ЕС/ОИСР 2023: компетентности № 62 · 63 · 115 · 117 · 225 · 228 · 232