Входът на модула
Едно изречение: всяко нещо, което притежаваш, отговаря на три въпроса — колко бързо става пари, колко може да загуби и кой обещава.
След модула ще можеш: - да подредиш нещата, които имаш, по „колко бързо стават пари“ (ликвидност); - да различиш парични еквиваленти от инвестиции; - да кажеш кое е гарантирано, кое е обезпечено и кое — само обещано.
🎓 Защо точно така: рамката на ЕС и ОИСР за финансовата компетентност на децата и младежите (2023) има отделна област „риск и печалба“. Трите „големи въпроса“ на Лусарди и Мичъл (сложна лихва, инфлация, диверсификация) мерят точно знанията от този модул. Мета-анализите показват, че знанието се задържа, когато се учи точно преди решението (Fernandes et al., 2014). Затова всяка глава завършва със стъпка в портфейла.
Главите: 1. Какво е актив 2. Стълбата на ликвидността 3. Паричните еквиваленти 4. Парите в банката и гаранцията им 5. „Покрито“: гаранция, обезпечение, обещание 6. Риск и доходност: сложната лихва и инфлацията 7. Злато, имоти и нещата → Железният принцип на модула
Глава 1 · Какво е актив
👧 Дете Актив е нещо твое, което ти носи полза или може да се превърне в пари: касичка с монети, колело, което можеш да продадеш, знание как да поправяш телефони.
🧑 Тийнейджър Има две определения и е хубаво да знаеш и двете: - Счетоводното: актив е ресурс, който контролираш и от който очакваш бъдеща полза. - На Робърт Кийосаки („Богат татко, беден татко“): актив е това, което слага пари в джоба ти; пасив е това, което вади пари от джоба ти.
По второто твоят телефон е пасив — плащаш за него всеки месец.
🧔 Възрастен Двете определения се разминават най-силно при жилището, в което живееш. Счетоводно то е актив. По Кийосаки е пасив, защото носи разходи, а не приход. И двете са верни — питат различни неща. Счетоводството пита „какво притежаваш?“, Кийосаки пита „какво ти носи паричен поток?“. Pecuvo използва и двете: в „Нетна стойност“ домът е актив; в „паричния поток“ е разход.
Мит → истина - Мит: „Активите винаги поскъпват.“ - Истина: колата, телефонът и дрехите губят стойност от първия ден. Те са активи по счетоводство, но не са инвестиции.
Кой печели? Продавачите, когато ни убедят, че покупката е „инвестиция“.
→ Продължи при източника - Пътеводителят на Pecuvo — Робърт Кийосаки (честна бележка и официален сайт).
Източници - ⚠ IASB, Концептуална рамка 2018 — https://www.ifrs.org/issued-standards/list-of-standards/conceptual-framework/ · определението в текста е по-старото (1989); по рамката от 2018 г. активът е настоящ икономически ресурс под контрол, способен да донесе ползи — да се свери с PDF-а на рамката. - ✔ Kiyosaki, „Rich Dad Poor Dad“ (1997, първо издание).
Глава 2 · Стълбата на ликвидността
👧 Дете Монетата в джоба можеш да похарчиш веднага. Колелото първо трябва да го продадеш. Къщата — още по-бавно. Колкото по-бързо нещо става пари, толкова е по-ликвидно.
🧑 Тийнейджър Стълбата отгоре надолу: 1. пари в брой; 2. пари в сметка; 3. срочен депозит; 4. фонд на паричния пазар; 5. облигации; 6. акции; 7. злато; 8. имот.
Колкото по-надолу, толкова по-бавно стават пари и толкова повече може да загубиш, ако трябва да продадеш бързо. Обикновено надолу е и по-голямата възможна доходност. Ликвидността има цена.
🧔 Възрастен ЕЦБ подрежда самите пари по същия принцип — по ликвидност: - M1 = пари в обращение + овърнайт депозити; - M2 = M1 + депозити със срок до 2 години + депозити с предизвестие до 3 месеца; - M3 = M2 + репо сделки, дялове във фондове на паричния пазар и дългови книжа до 2 години.
За домакинството правилото е същото: парите за утре стоят горе по стълбата, парите за след 10 години — по-надолу.
Мит → истина - Мит: „Имотът е най-сигурните пари.“ - Истина: имотът е сред най-неликвидните активи. Ако трябват пари за месец, продажбата може да струва скъпо.
Кой печели? Посредниците при всяко стъпало надолу: такси, комисионни, разлики „купува/продава“.
→ Продължи при източника - ЕЦБ — паричните агрегати: https://www.ecb.europa.eu/stats/money_credit_banking/monetary_aggregates/html/index.en.html - ЕЦБ, данни — „What are monetary aggregates?“: https://data.ecb.europa.eu/methodology/what-are-monetary-aggregates
Източници - ✔ ЕЦБ, определенията на M1/M2/M3 (адресите горе); Banco de España FAQ — същите определения.
Глава 3 · Паричните еквиваленти
👧 Дете Някои неща са „почти пари“ — като ваучер, който след седмица става истински пари, без да губи стойност. Възрастните ги наричат парични еквиваленти.
🧑 Тийнейджър Счетоводният стандарт МСС 7 (IAS 7) казва: паричните еквиваленти са краткосрочни, високоликвидни вложения, които лесно стават известна сума пари и почти не рискуват да променят стойността си. Обикновено са със срок до около 3 месеца от покупката. Държат се, за да покриват краткосрочни плащания, не за печалба.
🧔 Възрастен Важно е и защо държиш нещо, не само какво е то: един и същ инструмент може да е паричен еквивалент за фирма, която покрива заплатите след два месеца, и инвестиция за друга. Срокът „3 месеца“ е ориентир, а не закон. През 2026 г. европейските съветници по счетоводство (EFRAG) и Съветът по стандартите (IASB) още обсъждат дали трябва да е твърда граница. Акциите по правило не са парични еквиваленти.
Мит → истина - Мит: „Всичко, което се продава бързо, е като пари.“ - Истина: акцията се продава за секунди, но на неизвестна цена. Паричният еквивалент е бърз и с известна стойност.
Кой печели? Знанието печели фирмата: който разбира паричните си еквиваленти, вижда колко месеца издържа без нови приходи (Модул 7).
→ Продължи при източника - IFRS — текстът на МСС 7: https://www.ifrs.org/issued-standards/list-of-standards/ias-7-statement-of-cash-flows/ - IAS Plus — обзор: https://www.iasplus.com/standard/ias07.htm
Източници - ✔ IFRS Interpretations Committee, AP23 (2013) — т. 6–7, целта и „3 месеца“: https://www.ifrs.org/content/dam/ifrs/meetings/2013/january/ifric/ap23-ias-7-identification-of-cash-equivalents.pdf - ✔ EFRAG (2026) — спорът за прага: https://www.efrag.org/sites/default/files/media/document/2026-05/06-03_-scf_project_cash_and_cash_equivalents-_efrag_fr_teg-user_panel_26-05-12.pdf
Глава 4 · Парите в банката и гаранцията им
👧 Дете Когато оставиш пари в банката, банката ти дължи тези пари. Ако нещо стане с банката, специален фонд пази спестяванията на хората до голяма сума.
🧑 Тийнейджър Парите в банковата ти сметка не лежат в сейф с твоето име — те са вземане от банката (Модул 1, глава 8). Затова в ЕС има гаранция на влоговете: до 100 000 € на човек в една банка. В България гаранцията се дава от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). След фалита на КТБ през 2014 г. гарантираните влогове са изплатени — от 4 декември 2014 г. ✔
🧔 Възрастен От 1 януари 2026 г. левовите влогове са превърнати в евро по курс 1,95583, а гаранцията е 100 000 € на вложител в една банка, независимо от броя на сметките в нея. Над тази сума вложителят е обикновен кредитор на банката. Гаранцията пази от фалит на банката, но не от инфлацията: депозит с лихва под инфлацията губи покупателна сила (глава 6).
Мит → истина - Мит: „Депозитът е без никакъв риск.“ - Истина: до 100 000 € в една банка е защитен от фалит. Не е защитен от инфлация, а над прага — изобщо.
Кой печели? Банката печели разликата между лихвата, която плаща по депозитите, и тази, която взима по кредитите.
→ Продължи при източника - ФГВБ (официалният фонд): https://www.dif.bg/bg/za-vlojitelite/kolko ✔ - Директива 2014/49/ЕС: https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2014/49/oj
Източници - ✔ Fibank — 100 000 € от 01.01.2026 и превръщането по 1,95583 (банков източник; да се свери с ФГВБ): https://www.fibank.bg/en/introduction-of-the-euro-in-the-republic-of-bulgaria/your-deposits - ✔ Директива 2014/49/ЕС, чл. 6(1) — 100 000 € за съвкупните влогове на вложител: https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2014/49/oj · ✔ ФГВБ — до 100 000 € на вложител в една банка, независимо от броя на сметките: https://www.dif.bg/bg/za-vlojitelite/kolko - ✔ КТБ — ФГВБ изплаща от 04.12.2014 г.; до 04.12.2019 г. 112 021 вложители получават 3,687 млрд. лв.: https://dif.bg/bg/za-medii/novini/informacija-za-izplateni-ot-4-dekemvri-2014-g-do-17-00-ch-na-4-dekemvri-2019-g-garantirani-sumi-na-vlojiteli-v-korporativna-tyrgovska-banka-ad-n
Глава 5 · „Покрито“: гаранция, обезпечение, обещание
👧 Дете Някои неща имат „гарант“ — като възрастен, който казва „ако той не ти върне, ще ти върна аз“. Други имат „залог“ — нещо ценно, което остава, ако дългът не се върне. А някои имат само обещание.
🧑 Тийнейджър Три различни думи, които хората бъркат: - Гаранция: трета страна поема загубата (влоговете до 100 000 €). - Обезпечение: зад обещанието стои конкретно имущество (ипотека, покрити облигации). - Обещание: само думата на издателя (повечето стейбълкойни, точките за лоялност).
Фондовете на паричния пазар са инвестиционни фондове, не депозити. Регламентът на ЕС забранява външна подкрепа от спонсора (например банка), за да няма заблудата, че са гарантирани (чл. 35), а рекламата им трябва ясно да казва, че не са гарантирана инвестиция (чл. 36, ал. 3) ✔.
🧔 Възрастен При криптото регламентът MiCA прави разлика: - токените за електронни пари (вързани към една валута, като евро) могат да се издават само от банки и институции за електронни пари. Държателят има право да ги обмени по номинал по всяко време и без такса (чл. 48–49) ✔. - токените, обвързани с активи, изискват отделен резерв, защитен при фалит на издателя (чл. 36). Обменят се по пазарната стойност на активите, към които са вързани, или срещу самите активи — не по номинал (чл. 39) ✔.
Извън MiCA много „стейбълкойни“ нямат нищо от това. Урокът от TerraUSD (2022) е, че „покрит с алгоритъм“ не е покрит (Модул 5).
Мит → истина - Мит: „Покрито = без риск.“ - Истина: покритието намалява един вид риск. Винаги питай: какво точно го покрива, кой го пази и какво става при фалит?
Кой печели? Издателят печели от лихвата върху резервите. Държателят не получава лихва (по MiCA е забранено и при двата вида токени — чл. 40 и 50).
→ Продължи при източника - EUR-Lex — Регламент (ЕС) 2017/1131 (фондовете на паричния пазар): https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2017/1131/oj - EUR-Lex — Регламент (ЕС) 2023/1114 (MiCA): https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2023/1114/oj
Източници - ✔ Забраната за външна подкрепа — Société Générale, обзор на MMFR: https://securities-services.societegenerale.com/de/insights/views/news/money-market-funds (да се провери в регламента) - ✔ MiCA — обмяна по номинал, резерви (вторични обзори: Clifford Chance, Management Solutions): https://www.cliffordchance.com/content/dam/microsites/talkingtech/PDFs/Client%20briefing%20Crypto-assets%20table1.pdf · https://www.managementsolutions.com/sites/default/files/publicaciones/eng/nt-regulation-on-cryptoassets-mica.pdf — да се сверят с текста на регламента.
Глава 6 · Риск и доходност: сложната лихва и инфлацията
👧 Дете Ако спестиш 100 € и всяка година получаваш 5 % отгоре, след година имаш 105 €. На следващата година получаваш 5 % от 105, не от 100. Парите „раждат“ пари, които също раждат пари. Това е сложната лихва.
🧑 Тийнейджър 1000 € при 5 % годишно за 10 години стават 1628,89 € (1000 × 1,05¹⁰). Бърз трик — правилото на 72: 72 ÷ лихвата ≈ за колко години парите се удвояват (при 6 % — около 12 години). Обратната страна: ако цените растат с 3 % годишно, след 10 години 1000 € купуват колкото днес ~744 €. Инфлацията е сложна лихва срещу теб.
🧔 Възрастен Реалната доходност е приблизително номиналната минус инфлацията. Депозит с 2 % при инфлация 3 % губи около 1 % покупателна сила годишно. Диверсификацията (разпределението между различни активи) намалява риска, който зависи от един издател — това е третият от „големите въпроси“ на Лусарди и Мичъл. Цената на „по-голямата доходност“ винаги е по-голям или различен риск. Ако някой обещава висока доходност и без риск, той продава нещо — най-често теб.
🎓 Академичната основа: - Сложната лихва, инфлацията и диверсификацията са „Голямата тройка“ въпроси за финансова грамотност (Lusardi & Mitchell). Под 30 % от американците отговарят вярно и на трите (NFCS 2021) [~]. Затова тук сме бавни и с примери. - Обучението работи по-добре, когато е свързано с конкретно решение (Fernandes et al., 2014).
Мит → истина - Мит: „Парите под дюшека са на сигурно.“ - Истина: пазени са от кражба на банка. Не са пазени от инфлацията — тя взима малко всяка година.
Кой печели? При висока инфлация печелят длъжниците с фиксирана лихва. Губят спестителите с ниска лихва.
→ Продължи при източника - GFLEC — „Голямата тройка“ и „Голямата петица“: https://gflec.org/education/questions-that-indicate-financial-literacy/ - ЕЦБ — инфлацията и целта от 2 %: https://www.ecb.europa.eu/mopo/strategy/html/index.en.html
Източници
- ✔ GFLEC (въпросите; адресът горе).
- ✔ Lusardi & Mitchell (2014), Journal of Economic Literature 52(1) — виж 04_Akademichna_osnova.
- Изчисленията са на Pecuvo (1000 × 1,05¹⁰ = 1628,89; 1000 ÷ 1,03¹⁰ ≈ 744,09).
Глава 7 · Злато, имоти и нещата
👧 Дете Златото не прави малки златца. Къщата може да ти дава наем, но може и да стои празна. Някои неща просто пазят стойност, а други я губят.
🧑 Тийнейджър - Златото няма паричен поток: не плаща лихва и наем. Цената му зависи само от това колко ще плати следващият купувач. Затова може силно да се люшка. Централните банки го държат в резервите си. - Имотът може да носи наем, но е неликвиден, иска поддръжка, данъци и време. - Нещата (коли, техника, дрехи) губят стойност.
🧔 Възрастен След 1997 г. в България доверието в банките и в лева е травма за едно поколение. Част от семействата пазят стойност в имоти и злато (⚠ хипотеза). Това е разбираем избор, но има цена: - концентрация в един актив; - неликвидност; - скрити разходи (поддръжка, данъци, празни месеци).
Pecuvo не казва „имотът е лош“ или „златото е добро“. Казва: виж колко от богатството ти е в едно нещо и колко бързо може да стане пари, ако ти трябват.
Мит → истина - Мит: „Златото винаги поскъпва.“ - Истина: има десетилетия, в които губи реална стойност. То е застраховка срещу определени кризи, не машина за доход.
Кой печели? Търговците на злато печелят от разликата „купува/продава“. Брокерите на имоти — от комисионната.
→ Продължи при източника - World Gold Council (браншова организация — със собствен интерес): https://www.gold.org - Пътеводителят на Pecuvo — Кийосаки и имотите (честна бележка).
Източници - ⚠ World Gold Council (браншов източник) — не е отворен; не потвърждава нагласите в България. - ⚠ Нагласите след 1997 г. — хипотеза (непроверено)).
Железният принцип на модула
Преди да вложиш пари в нещо, отговори на три въпроса: колко бързо става пари, колко може да загуби и кой обещава.
- 👧 Дете: „Мога ли да си го взема обратно утре?“
- 🧑 Тийнейджър: „Кой ми обещава тази печалба и какво губи той, ако не стане?“
- 🧔 Възрастен: подреди богатството си по стълбата на ликвидността. Колко месеца живот покриват парите горе по стълбата?
Стъпка в Pecuvo: в „Нетна стойност“ сложи до всяка сметка етикет — пари · почти пари · инвестиция · нещо и кой обещава. Виж колко от богатството ти е горе по стълбата.
Провери се (по 3 въпроса на ниво)
- 👧 1. Кое става пари по-бързо — колелото или монетата? 2. Какво прави сложната лихва? 3. Какво пази фондът за влоговете?
- 🧑 1. Защо телефонът е пасив по Кийосаки? 2. Колко стават 1000 € при 5 % за 10 години? 3. Каква е разликата между гаранция, обезпечение и обещание?
- 🧔 1. Какво казва МСС 7 за паричните еквиваленти? 2. Каква е реалната доходност на депозит с 2 % при инфлация 3 %? 3. Защо фондът на паричния пазар не е депозит?